Профил

Guano Apes: Big In Bulgaria



Знаете ли как се чувства човек, когато негова мечта се сбъдне?

А знаете ли как се чувства човек, когато разбере на рождения си ден, че мечтата му ще се сбъдне?

Аз знам :)



Имате си любима група. Или ако сте като мен, вероятно имате много любими групи, но някои от тях са "най". Цял живот сте завиждали на хората, които живеят в държавите с големи фестивали, задето имат шанса да ги гледат на живо, а вие знаете, че подобни имена никога не биха посетили място като България.

Е да, ама не. В средата на март тази година Guano Apes обявиха официално реюниън-а си, а на 26 март (рождения ми ден) излезе списъкът с градовете, които щеше да ги огрее тяхното турне, по случай завръщането. И вече знаете кой се мъдреше на първо място:
30 Май, София, България - зала Универсиада.

На 10 април пуснаха билетите в продажба, а аз стоях пред компютъра, за да не изпусна да се сдобия с ценната хартийка (нищо, че

знаех, че и до последния ден билети ще има).

Дойде заветната събота. Беше много, много студено. Отидох пред залата към 7, а в уречения час - 7:30 - входовете отвориха.

Държа да подчертая, че организаторите от Most Of Evil се бяха справили брилянтно, неочаквано за толкова малки промоутъри, успяли да домъкнат велик изпълнител.

Въпреки, че зала Универсиада има само 2 входа: един, през който влизаше публиката и един, предвиден за изпълнители и технически лица, те бяха съобразили да направят 5 пропускателни пункта, с по двама проверяващи (един за мъжете, един за жените) на всеки.

Така успяхме да влезем почти без опашка, без никакво блъскане в залата навреме - а аз дори бях сред първите. Това ми позволи да застана по случайност най-отпред и впоследствие да мога да видя Сандра и компания едва на няколко метра от мен :)



Отново, по часовник, българската група, която бе избрана за подгряване, се появи в 8:00. Момчетата от Fyeld, чиито стил мога да

определя като metal-core или нещо от сорта определено бяха много енергични и свириха добре, ала уви - май не само на мен не ми

допаднаха нито стилово, нито самия глас на вокала и твърде шумните и безформени крясъци от сцената. Като цяло публиката беше

ентусиазирана за това, че ще види Guano Apes и бандата го усети - накрая престанаха да агитират публиката да вика на парчетата

им, а използваха друга тактика "Да ви чуя за Гуано Ейпс", "Искате ли Сандра?". Искахме Сандра.



След 40 - минутния сет и още 20 минути подмяна на техниката на сцената (момчетата, които го правеха, сигурно са се чувствали

супер яко - при всяко тяхно излизане публиката избухваше с надеждата това да са Гуано), Сандра изкочи от нищото, за да изпее

"You can't stop me" - определено любимата ми нейна песен. Жестоко. Отнесоха ни с това:

1. You Can't Stop Me
2. Money & Milk
3. Quietly
4. Candy Love
5. Do It Again (Sandra Nasic cover)
6. Open Your Eyes


7. Pretty in Scarlet
8. Stay
9. Diokhan


10. Dick
11. Underwear
12. Break the Line
13. Allies
14. Scratch the Pitch
15. Sorry (Sandra Nasic cover)
16. Electric Nights
17. Sing That Song
18. Big in Japan (Alphaville cover)

Сандра Насич не се спря. Не съм виждала изпълнител да скача и търчи повече из сцената от нея. Точно преди Diokhan спря да пее и заяви, че не сме я били вдъхновявали, тъй като се вдъхновявала само от голи мъже. За целта помоли всички момчета да си свалят тениските, и повече не бе нужно - след секунди цялата сцена около нея се напълни с хвърлените от публиката тениски.

Час и половина по-късно имахме чувство, че концерта е едва започнал, а те вече казваха "чао". Публиката избухна. Отдавна не бях чувала такова сериозно трупане и викане за бис. Естествено, появиха се за още 2 песни, и щом чухме началните акорди на Lords Of The Boards, полудяхме. Нямаше нужда Сандра да пее, публиката сама си изкара песента.

Гост китаристът - Алберто пък реши, че би било много яко да се гмурне в публиката. Направи го, разбира се, под звуците на припева на Lords Of The Boards, а аз там някъде се докопах и до задника му ... така де, шанс :)

И така, концертът свърши, а аз исках още. Въпреки, че бях направила много грешен избор на обувки и не усещах краката си.

Въпреки, че навън беше студено.

Факт е, че тази група успя да направи незабравимо шоу, без да има нужда да си строи специална сцена, да ползва безумни пироефекти и да превръща концерта в театър. Те просто бяха там и пееха. А това бе предостатъчно :)

 

Коментари

10:06 15 Юни· Нередност
яко
мн благодаря :)
Анонимни потребители не могат да коментират. Влез или се регистрирай.
Xpucu's Happy Place
...where I chase my broken dreams.
s*e*r*e*n*d*i*p*i*t*y

Категории · Архив

рекламирай тук
Най-често коментират
 

Блогове, които чета